суббота, 2 февраля 2008 г.

А ЦЫГАН ИДЕТ... – РЕДЬЯРД КИПЛИНГ/А ЦИГАНОТ ОДИ… – РЕДЈАРД КИПЛИНГ

Мохнатый шмель - на душистый хмель,
Цапля серая - в камыши,
А цыганская дочь - за любимым в ночь,
По родству бродяжьей души.

Так вперед за цыганской звездой кочевой
На закат, где дрожат паруса,
И глаза глядят с бесприютной тоской
В багровеющие небеса.

И вдвоем на тропе - навстречу судьбе,
Не гадая, в ад или в рай.
Так и надо идти, не страшась пути,
Хоть на край земли, хоть за край.

Так вперед за цыганской звездой кочевой
На свиданье с зарей, на восток,
Где тиха и нежна, розовеет волна,
На рассветный вползая песок.

Так вперед за цыганской звездой кочевой
До ревущих южных широт,
Где свирепая буря, как божья метла,
Океанскую пыль метет.

Так вперед за цыганской звездой кочевой,
На закат, где дрожат паруса,
И глаза глядят с бесприютной тоской
В багровеющие небеса!

Превод од англиски на руски: Т. Кружков


Космест бумбар на миризливиот хмел,
Сива чапја во камењата,
А циганската ќерка оди по љубениот во ноќта,
По сродната талкачка душа.

Напред по циганската ѕвезда номадска
На зајдисонце, каде треперат едрата,
И очите гледаат со бездомна тага
Во небото што станува пурпурно.

И двајцата на патот – во пресрет на судбината,
Не пердвидувајќи, дали во пеколот или во рајот.
Така и треба да се оди, без да се плашиш од патот,
Па и на крајот од земјата, па и зад крајот.

Напред по циганската ѕвезда номадска
На средба со зората, на исток,
Каде тивок и нежен, се розови бранот,
Ползејќи на утринскиот песок.

Напред по циганската ѕвезда номадска
До ревносните јужни широчини,
Каде свирепата бура, како Божја метла,
Океанскиот прав го мете.

Напред по циганската ѕвезда номадска
На зајдисонце, каде треперат едрата,
И очите гледаат со бездомна тага
Во небото што станува пурпурно.

Превод од руски: Емил Ниами

Комментариев нет: